Старобългарски речник
амемѹрмн 
амемѹрмн -ѩ м Емир — княжеска титла в някои източни мюсюлмански страни воѧ сътворвъ на скврънавꙑѧ срацнꙑ ... поплѣнвъ славнꙑѧ градꙑ ... ждеже  амемѹрꙿмннъ жвѣаше родъ. амемѹрꙿмнѭ же ...  прьвъ съвѣтьнкъ нарцатъ сꙙ ... обрат сꙙ отътѫдѹ С 56.7 да ꙗко ѹбо прде къ градѹ. реенꙑ скврънавъ амемѹрꙿмн [!]. наꙙ на градъ плът сꙙ С 56.20 съвꙙꙁан же бꙑвъше подошꙙ ... пѫтемъ же. ѧже хотѣаше скврьнавꙑ сї. аменѹръмн [!]. ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ роботѫ даꙗше свомъ бол҄ѣромъ С 57.30 бол҄ѣре срацньст рѣшꙙ къ цѣсарѹ. не лѣпо сть жт мѹ ... се же мъ вѣштавъшемъ. амемѹрꙿмн повелѣ го ѹсѣкнѫт С 66.10—11 Изч С Гр ᾿αμεμουρμνῆς ἀμηρᾶς От араб emirel–mumenim аменѹръмн амемѹрмн Срв амемѹрмннъ