Старобългарски речник
амалкъ 
амалкъ -а м ЛИ Племенно название от ЛИ Амалик — амаличаните [амаликитците] — арабско номадско племе в Южен Ханаан, което се намирало в постоянни борби с израилтяните, унищожено от Саул и Давид [1 Цар 15.6, 15.15, 27.8; Числ 14.45 и др.] на тѩ ꙁавѣтъ ꙁѣшташѩ (!) ... г҄евал і мамънъ і амалікъ СП 82.8 мос. амалка побѣд ТФ A 6 Изч СП ТФ Гр ᾿Αμαλήκ От евр ‘Amāliq, ‘Amālēqi