Старобългарски речник
альнъ 
альнъ -ꙑ прил алънъ бꙑт πεινάω Гладен съм, гладувам алꙿенъ бо бѣхъ  дасте м ꙗсте. жꙙдънъ бѣхъ  напосте мꙙ С 123.20 Изч С алꙿенъ Нвб алчен ОА ВА ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА алчний остар ОА