Старобългарски речник
альбьнъ 
альбьнъ -ꙑ прил Който е свързан с пост, с постене на вьсѣко врѣмꙙ добро  съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го. вь сѧ же пае альбънꙑѧ дьн. на ѹспѣхъ бꙑваатъ вьсѣмъ ловѣкомь С 390.6 коньа сꙙ ѹбо намъ альбънꙑ трѹдъ С 427.27  раꙁдрѹшатъ сꙙ ноштъ мноꙁѣмъ.  не раꙁдрѹшаатъ сꙙ альбънꙑ трѹдъ С 431.7 Изч С Гр τῆς νηστείας