Старобългарски речник
альба 
альба -ꙑ ж 1. Глад, гладуване вьꙁьрѣвъ же антон  вдѣвъ ꙗко не ностъ нсоже на кръмѫ. н хлѣба н водꙑ. н ного нсоже.  етврътꙑ дьнь матъ тръпꙙ беꙁ брашъна. помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ. не обꙑкъ алъбꙑ С 170.29 2. Пост, постене  смъ бꙑвъшїмъ. прѣтръпѣвъшїмъ въ алꙿьбахꙿ  молтвахъ. на длъгꙑ дьн дꙿва съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован С 53.23 вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше сѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ С 280.26—27 толко же алꙿъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ. ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ С 514.10 С Гр νηστεία τὸ νηστεύειν ἄσκησις алъба Нвб алчба остар книж ОА РБЕ РРОДД