Старобългарски речник

алф

алф -ꙗ м ЛИ Алфей — християнин, умр. мъченически заедно с Александър, Зосима и др. в Антиохия Писидийска по времето на имп. Диоклециан [284—305 г. ]. Пр. на 28 септември мѫен ... (ке) лѹнтна. алфа. александра. (ꙁос)мꙑ. нїкона Е 37б 16 Изч Е Гр ᾿Αλφειός