Старобългарски речник
алллѹꙗ 
алллѹꙗ междум 1. Възглас [хвалебствие, славословие] в християнското богослужение със значение ’хвалете Господа’ намъ п(...) помощь (...) скр(ъбехъ) обрѣтъшхъ (...) ꙃалѡ. ꙁ молтвꙑ бцѧ поѫще т алелѹга Е 26б 5 2. В началото на псалми 104—106, 110—118, 134, 135, 145—150. Според други мнения аллѹꙗ се отнася към края на предишния псалом алелѹїѣ. їсповѣмь сѩ тебѣ гі вьсѣмь срдцемь моїмь СП 110 алелꙋїѣ їсповѣдаїте сѩ гвꙶ ѣко благъ. ѣко въ вѣкъ млость его СП 135 Срв.СП 106 Е СП От гр ἀλληλούϊα алелѹг҄ьѣ алелꙋїѣ алелѹг҄ѣ алелѹга Нвб алилуя, алелуя църк ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН