Старобългарски речник
алллѹгꙗр 
алллѹгꙗр -ꙗ м Алилуар, алилуя. Един или два стиха от Псалтира, които се изпълняват след ’алилуя’ и преди евангелското четиво в ⷦ҇въ свѣⷮ҇ неⷣ҇. алеⷺ҇ глⷭ҇ е҃. въскрсн гі въ поко т. еваⷸ҇ ѿ҇ оⷩ҇ г(ⷡ҇ла) А 2d 6 в пѩⷦ҇ свⷮ҇ѣ неⷣ҇ алⷺ҇ глⷭ҇ благо естъ сповѣдаⷮ҇ А 5d 10 неⷣ҇ л҃ наа. алⷺ҇е глⷭ҇а. а҃ словесемъ гнемъ нбса ѹтвръ до сіла хъ. сⷯ҇ б҃ с нбсе прꙁьрѣ гь. до лскъ. еваⷸ҇ ѿ оⷩ҇ глаⷭ҇ о҃ а҃ А 31d 1 неⷣ҇ а҃ по л҃ въ нѭⷤ҇ бъваеⷮ҇ паⷮ҇ всⷯ҇ѣ стъⷯ҇. ꙇже въ всемъ мрѣ. алеⷺ҇ глаⷭ҇ г҃ вьꙁьвⷶшѧ правⷣ҇е. до ꙁбаⷡль. еваⷸ҇ ѿ маⷴ глаⷡ҇ А 34а 23 неⷣ҇ к҃ поста. алеⷼ҇ глаⷭ҇ в҃ помлꙋі м бе. до. мое. евⷢ҇а ѿ маⷦ҇рь глⷡ҇а к҃ СК 75b 14 сѫⷠ҇. цвѣтьнаꙗ. алⷼ҇е глⷭ҇а. е҃ гь вьцр с. до облѣе. евⷢ҇а ѿ маⷦ҇рь гⷡ҇ с҃ д҃ СК 81а 7 неⷣ҇ цвⷮ҇ь алⷼ҇е глⷭ҇а въспоіте гв пѣⷭ҇ новѫ. ꙗко двьна евⷢ҇а ѿ маⷦ҇р СК 85а 1 алⷢ҇лѹ. глⷭ҇а. ҃. пасꙑ ілѣ вънм сѫⷠ҇. а҃. поⷭ҇. стрсть стго мѫенка ѳеѡдора Е 6а 1 щ слѹжбꙑ (...) д҃ декѧбрѣ. алⷢ҇лѹ. глаⷭ҇. д҃. въꙁвашѧ праведн. прⷱ҇. радѹте сѧ праведн о г Е 24б 14 щї. въ велкꙑ. пѧⷦ҇. аллоⷢ҇у. глаⷭ҇. а҃. помѣн съньмъ тво. бъ же цръ нашъ. прѣжде вѣкъ. (...) (не) ѿ ѡаⷩ҇. в оⷩ҇ врѣмѧ съвѣтъ сътворшѧ Е 33а 4 аллⷢ҇ѹ. глаⷭ҇. а҃. сповѣдѧтъ нбса юдеса твоѣ. обеⷳ҇. радѹте сѧ правед Е 37б 8  ьтⷮ҇е ⷮ҇ьць. апⷧ҇о пѣвⷰ҇е. алⷧ҇е. глⷭ҇а скрь б҃. сⷯ҇ СЕ 58b 14 ⷮ҇ьць апⷧ҇о. алⷧ҇е глⷭ҇а ѕ҃ стⷯ҇ СЕ 99b 20 алелꙿћ глⷭ҇а б҃. прстѫпте къ немѹ  просвѣтте сѧ.  лца ваша не постꙑдѧтꙿ сѧ. евⷸ҇а ѿ маⷮ҇ СЕ 106а 5 А СК Е СЕ От гр ἀλληλουϊγιάριον, ἀλληλουϊάριον, ἀλληλύϊα алелѹга алелꙿћ Нвб Срв алилуарий остар книж ВА