Старобългарски речник
алкат
алкат
-алѫ
-алеш
несв
1. Гладувам, гладен съм
тъгда отъвѣштаѭтъ т глѭще. г когда тѧ вдѣхомъ алѫща. л жѧждѫшта л странъна л нага. л больна л вь темьнц. ꙇ не послѹжхомъ тебѣ
М
Мт 25.44
З
А
СК
ꙁаблодішѩ (!) въ пѹстꙑні беꙁводьнѣ. пѫті града обітѣльнааго обрѣтѫ [!]. лаѭще і жѩждѫще. дша іхъ въ ніхъ ꙁнеможе
СП
106.5
ꙇ алъкат бо маш. жѧдат. ꙇ наготоват.ꙇ досажденѹ т бꙑват. ꙇ порѫганѹ. поношенѹ же ꙇꙁгънанѹ
СЕ
90а 24
2. Постя
ћⷶ҇ аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ псⷧ҇амъ. ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ. аще л не матъ цѧтꙑ. то да оⷮ҇ брашъна еже матъ. да дастъ
СЕ
103b 22
ћⷠ҇ аще кꙿто мъꙁдѫ вьꙁъметъ отъ кого. постт сѧ ꙁа нь. аще вѣдꙑ се сътворлъ естъ. да алъетъ ꙁа сѧ. елко ꙁа оного. ꙇ еже естъ вьꙁѧлъ. да дастъ нщмъ
СЕ
104а 3
дьнь крьстьнꙑ. вьс веселмъ сꙙ. аламꙑ отъ ꙁьла оштамъ вьсе ѫтрьн҄е вьнѣшьне
С
430.27
онъ же тр дн алꙿкавъ молтвѣ дно прлежавъ. цѣла раслабьнааго сътворвъ. благословвꙑ . повелѣ свома ногама въ домъ го т
С
518.21—22
3.
Прич. сег. деят. като прил.
алѧ
πεινῶν
Гладен, гладуващ [образно]
да сповѣдѩтъ сѩ гю мілості его. юдеса его сномъ лвемъ. ѣко насꙑтілъ естъ дшѫ тьщѫ. дшѫ лаѫщѫ їсплъні благъ
СП
106.9
4.
Прич. сег. деят. като същ.
алѫще
м
мн
a) οἱ πεινῶντες
Тези, които гладуват; гладните, гладуващите
сътвор дръжавѫ мꙑшъцеѭ своеѭ. раста гръдꙑѩ мꙑслѭ срдца хъ ... алѫштѧѩ сплън благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпост тъштѧ
М
Лк 1.53
З
блажен ншт ѣко ваше естъ цстве бже. блажен алѫште нꙑнѣ ѣко насꙑтте сѧ. блажен плаѫште нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ
М
Лк 6.21
З
А
СК
положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа. ꙁемлѭ беꙁводьнѫ вꙑсходіща водънаа. въселі тѹ лаѭщѩѩ. ї съставішѩ градꙑ обітѣльнꙑѩ
СП
106.36
алꙿѫщтхъ въ пѹстꙑн. до сꙑтост кръмм бѣахѫ. а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣхѫ
С
398.22
b) Тези, които копнеят; копнеещите
прен
блажен алꙿѫштꙇ ꙇ жѧждѫшті правъдꙑ рад. ѣко т насꙑтѧтъ сѧ
З
Мт 5.6
А,
СК. Срв. С404.21
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
πεινάω
νηστεύω
ἀσιτέω
алъкат
лакат
Нвб
алкая
остар
книж
РБЕ
РРОДД
Срв
алча
остар
книж
РБЕ
алчащ, алчущ
прил
остар
книж
РРОДД