Старобългарски речник
алкань 
алкань -ꙗ ср Пост, постене се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане СЕ 69b 22 дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ ...  отъ трѹда стꙑхъ алкан.  ꙗже на страсть брань. прѣмъше. же побѣдьнѫѭ пѣснь.  ново съложен мрѹ. пѣтю. побѣдьлвѹѹмѹ хрстосовѹ наѹшꙙ С 319.5 свꙙтааго їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово о алкан С 354.16—17 нꙑнꙗ врѣмꙙ благопрмьно. ко врѣмꙙ алканꙗ ѹкрашен С 356.8 Изч СЕ С Гр νηστεία алкан алъкане Нвб алкание остар книж РРОДД РБЕ