Старобългарски речник
александръ 
александръ -а м ЛИ 1. Александър — християнин, умр. мъченически заедно с Теренций, Африкан, Помпий и др. в Африка по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април блаженааго же ꙁнона  алеѯандра.  ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр десꙙт. т шесть. повелѣ къ сѫдштѹ првест С 177.18 2. Александър — презвитер в Сид, Памфилия; християнин, умр. мъченически при имп. Аврелиан [270—275 г.]. Пр. на 15 март глагола мѹ кнꙙꙁъ послѹша мене алеѯандре  пожьр богомꙿ С 156.20 слѹга глагола. боже помагаѧ рабѹ свомѹ алеѯанꙿдрѹ. помоꙁ  мнѣ грѣшнѹѹмѹ С 160.18 3. Александър — християнин, умр. мъченически в Антиохия Писидийска по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 28 септември мѫен ... (ке) лѹнтна. алфа. александра. (ꙁос)мꙑ. нікона Е 37б 16—17 4. Александър — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... алеѯанꙿдръ. еутух С 69.8 5. Александър — епископ на Александрия, защитник на християнската доктрина срещу Арий; един от 318те отци, участвали в Никейския събор [325 г.], умр. 328 г. Пр. на 29 май прꙁов же ахлѫ  алеѯандра оба преꙁвутера ... та прѣмл҄ета по рꙙдѹ епскѹпъскꙑ столъ С 187.19—20 6. Александър — палестински епископ, споменат в житието на св. Яков рабъ бож ... посъла ѭ къ стоуѹмѹ алеѯандрѹ еппѹ С 517.20 7. Александър — име на жител на гр. Смирна алеѯанꙿдръ же вьсхотѣ порѫгат сꙙ мѹ С 130.9 алеѯандръ рее. ꙿто ѹбо на потрѣбѫ сѫтъ намъ словеса с ваша С 130.25 Е С Гр ᾿Αλέξανδρος алеѯандръ Нвб Александър СтИл,РЛФИ Срв Александра ж Александрина ж СтИл,РЛФИ