Старобългарски речник
александровъ 
александровъ прил притеж от ЛИ 1. Александров, на Александър — синът на Симон Киринеец ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштѹ едномѹ смонѹ кѵрѣннѹ ... отцѹ алексѧдровѹ.  рѵфовѹ М Мк 15.21 З А СК 2. Александров, на Александър — презвитер в Сид [Памфилия], умр. мъченически при имп. Аврелиан [270—275 г.] съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ С 161.2 Изч М З А СК С Гр [τοῦ] ᾿Αλεξάνδρου алексѧдровъ алексаньдровъ алеѯанꙿдровъ Нвб александров ОА ВА Срв Александров ФИ СтИл,РЛФИ Александрово ср МИ ПК,Пр. в им