Старобългарски речник
аламѹндарь 
аламѹндарь -а м ЛИ аламѹндарь сскъ ᾿Αλαμούνδαρος ὁ Σικίκης Арабският владетел на лахмидите Мундхир III [505—554 г.], наричан от византийците Аламундар аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ. же персомъ дань даꙗхѫ. де на аравѭ  на палестнъ С 291.25 Изч С