Старобългарски речник
алавастръ 
алавастръ -а м Алабастров съд прстѫп кь немѹ жена мѫшт алавастръ мѵра драга. ꙇ вьꙁльѣ на главѫ его вьꙁлежѧшта М Мт 26.7 З, А, СК. Срв.Мк 14.3 М, З;Лк 7.37 Изч М З А СК От гр ἀλάβαστρον ававестръ алавѣстръ Нвб Срв алабастър ОА ВА ЕтМл МлБТР АР РБЕ