Старобългарски речник
акѵнднъ 
акѵнднъ -а м ЛИ Акиндин — сановник в двора на сасанидския цар Шапур [Сапор] II [309—379 г.], християнин, умр. мъченически. Пр. на 2 ноември мⷺца ноѩⷠ҇ б҃ стаго акѵндіна.  дрѹжнꙑ его А 125b 25 Изч А Гр ᾿Ακίνδυνος акѵндінъ