Старобългарски речник
акѵла
акѵла
-ꙑ
м
ЛИ
Акила — евреин от Понт, покръстен в Рим заедно с жена си Присцила; един от 70–те апостоли, последовател и сътрудник на ап. Павел в Коринт [Деян 18.2—3, 24—25; Рим 16.3—4; 1 Кор 16.19; 2 Тим 4.19]. Пр. на 14 юли [през IX—X в. и на 13 февруари]
бѣ ак҄ула прск҄ула. мноꙁ н. нѣхъ по рꙙдѹ нꙑнꙗ менъ множьства дѣл҄ьма словесъ мнѹѭ глаголат
С
347.3
Изч
С
Гр
᾿Ακύλας