Старобългарски речник
акротомъ 
акротомъ -а м Твърда скала, камък отъ лца гнѣ подвіжа сѩ ꙁемлѣ. отъ лца ба їѣковлѣ. обраштьшааго камень вь еꙁера водьнаа. і акротомь въ їстоьнікꙑ водьнꙑѩ СП 113.8 обѣтоване. недвжмо. основано. на акротомѣ. ꙇ дховьнѣ камен твоѩ вѣрꙑ. ѹкрѣп  въ дръжавѣ твоеѩ слꙑ СЕ 93b 17 Изч СП СЕ От гр ἀκρότομος Нвб Ø