Старобългарски речник
акрогон
акрогон
прил
Крайъгълен
потъкѫ сѧ въ акрогоне (!). і камень хъ. ꙇ сам съкрѹшішѧ сѧ
К
12b 20—21
Изч
К
От
гр
ἀκρογωνιαῖος
Нвб
Ø