Старобългарски речник
акак҄
акак҄
-ꙗ
м
ЛИ
Акакий — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март
бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ м҃ ... а се мъ мена. дометꙗнъ ... екꙿдк҄і. акак҄. їѡанъ
С
69.11
Изч
С
Гр
᾿Ακάκιος