Старобългарски речник
аꙁарꙗ 
аꙁарꙗ -ѩ м ЛИ Азария [Авденаго̀] — юдей, пленен заедно с Ананий [Седрах], Мисаил [Мисах] и пророк Даниил от Навуходоносор; по чудотворен начин излязъл невредим от огнената пещ, където бил хвърлен заедно с тях. Пр. на 17 декември и в Неделята на праотците мⷺца деⷦ҇ ꙇⷤ҇ стъхъ трі отрокъ. ананѩ аꙁарѩ мсала  данла прⷬ҇ка А 129b 23 г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнꙑѧ. ананѭ аꙁарѭ мсала ... ѹслꙑш насъ молꙙштъ т сꙙ хсе С 179.6 Изч А С Гр ᾿Αζαρίας От евр ‘Azaryāh, ‘Azazyāhū ’Яхве помага’ Нвб Азария СтИл,РЛФИ