Старобългарски речник

аерьнъ

аерьнъ -ꙑ прил Въздушен ї положі тъмѫ ꙁакровъ своі. окръстъ его кровъ его. темъна вода облацѣхъ аерънꙑхъ СП 17.12 Изч СП От гр [τῶν] ἀέρων