Старобългарски речник
адъ 
адъ -а м Ад, преизподня, пъкъл  тꙑ каперънаѹмъ. въꙁнесꙑ сѧ до нбсе до ада съндеш М Мт 11.23 З. Срв.Лк 10.15 М З ѹмьрѣтъ же  богатꙑ  погрѣсѧ . ꙇ въ адѣ въꙁведъ о сво сꙑ въ мѫкахъ ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее.  лаꙁарѣ на лонѣ его М Лк 16.23 З А СК да постꙑдѩтъ сѩ неъстіві сънідѫтъ въ адъ СП 30.18 аште не бі гь помоглъ мнѣ. въмалѣ въселіла сѩ б въ адъ дша моѣ СП 93.17 гі бже нашъ ... нꙁъводѧ въ адъ  въꙁводѧ СЕ 57b 17 Срв. СЕ64а 17 мат бѹ благоⷭ҇ловленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль.  ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. многопрѣпѣтаѣ ТФ А 16 бъ плътьѭ ѹмрѣтъ. ꙇ адъ въстрепета К 12b 6—7 Срв. С448.6 бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ адама [погр. вм. ада] въскрѣс К 12b 8 Срв. С448.8 кꙿде т аде побѣда С 352.4 Срв. С479.25 С487.5—6 ХI Ва 9 сѫшт вь адѣ свобожден бꙑваѭтъ отъ ѫꙁъ дꙗвол҄ь С 479.22 М З А СК СП СЕ ТФ К С Х От гр ᾳ῞δης Превежда и гр. [οἰκος τοῦ] ᾳ῞δου, αἰτία, εἱς Нвб ад ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА