Старобългарски речник
адранъ 
адранъ -а м ЛИ Адриан — покръстен езически сановник, съпруг на св. Наталия, умр. мъченически в Никомидия по времето на имп. Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 26 август мⷺца авгоⷭ҇. ҃е҃. ста мⷱка адрана  ꙇже сь нмъ ҃в҃.  женъ его наталіѩ А 152а 25 Изч А Гр ᾿Αδριανός Нвб Адриан СтИл,РЛФИ Срв Адриана ж СтИл,РЛФИ