Старобългарски речник
адовьнъ
адовьнъ
-ꙑ
прил
На ада, адски, пъклен
въера слѹгꙑ пілатовꙑ рѫгаахѫ сѧ емѹ. дьнесь вратьніц адовьні. відѣвъше его іштеꙁѫ
К
13а 32—33
Срв.
С450.2
Изч
К
С
От
гр
τοῦ ᾳ῞δου