Старобългарски речник
адамъ 
адамъ -а м ЛИ 1. Според християнството и юдаизма — първият човек на земята, сътворен от Бога [Бит 2.25, 3.8, 3.9 и сл.; Бит 5.1—4 и сл.]. Родоначалник на цялото човечество, подвластно на греха и смъртта заради първородния грях на прародителите днеⷭ҇ адамъ обнавлѣетъ сѧ. ꙇ евъга свобаждаетъ сѧ СЕ 2а 4 сімъ въторꙑ къ на жівотъ род сѧ. ꙇміже пръвꙑ адамъ свободі сѧ К 10b 24 цѣсарьствова бо сьмрьть отъ адама до мѡӱсѧ С 351.26 2. Прен. За Исус Христос — като изкупител на човечеството от греха и смъртта и даряващ спасение и вечен живот на вярващите в него съвлъкъше сѧ. ветьхааго ка ... ѡблѣетъ сѧ въ новааго адама. съꙁъданааго по богѹ СЕ 94а 25 Срв. РII 3.35—36 СЕ К С Р Гр ᾿Αδάμ Превежда и гр. ἀνήρ От евр ’ādām ’човек’ Превежда и гр. ἀνήρ Нвб Адам НГер ДА СтИл,РЛФИ