Старобългарски речник
адамовъ 
адамовъ прил притеж от ЛИ Адамов, на Адам съ ... снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... стовъ. адамовъ. божеꙇ М Лк 3.38 З стꙑдꙙ сꙙ не тъьѭ отъ ного вдѣт сꙙ. нъ  самъ нагъ вдѣт сꙙ. помꙑшлꙗѧ адамовѫ нагость С 280.22 рѫка деснаꙗ адамова (рѫка) пркоснѫ сꙙ дрѣвѣ.  прѣстѫпьнмъ ѹсъхнѫ С 396.18 прободенъ же бꙑстъ  копьмъ вь ребра. ꙁа прѧтѫѭ отъ ребръ адамовъ женѫ С 482.15 М З С Гр τοῦ ᾿Αδάμ Нвб адамов ОА ВА РБЕ МлБТР ЕтМл АР Срв Адамов ФИ СтИл,РЛФИ