Старобългарски речник
агла 
агла -ꙗ м ЛИ Аглай — пазач в тъмница, споменат в Словото за 40–те мъченици от Севастия, Мала Армения [Мала Азия] тъгда въꙁбоꙗвъ сꙙ вовода. повелѣ легъко хъ вест вь темꙿнцѫ. ꙁапрѣтвъ аглаѹ капкларꙋ. тврьдѣ блюст хъ. жьдѣаше бо  дѹѯова пршествꙗ С 72.2 Изч С Гр ᾿Αγλάϊος Нвб Аглай СтИл,РЛФИ Срв Аглая ж СтИл,РЛФИ