Старобългарски речник
агатонкъ 
агатонкъ -а м ЛИ Агатоник — християнин, умр. мъченически по времето на имп. Галерий [293—311 г.] във Витания. Пр. на 22 август мⷺца авгоⷭ҇ ҃б҃ стⷢ҇ агатонка А 152а 18 Изч А Гр ᾿Αγαϑόνικος Нвб Срв Агатоник СтИл,РЛФИ ГВ