Старобългарски речник
агарь 
агарь - ж ЛИ Агар — египтянка, робиня в дома на Сарра; родила на Авраам син — Измаил [Бит 16]; ап. Павел използва името Агар като символ на Стария Завет от планината Синай; алегорично се представя еврейската църква, поробена от обредните закони сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѡт горꙑ снаскꙑѧ. въ работѫ раждает сѧ. ежестъ агаръ. агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равї. прлагаетъ сѧ нꙑнѣшнмъ ерслмѣ Е 27б 13, 14 Изч Е Гр ῾Αγάρ τὸ ῾Αγάρ От евр hagār агаръ Нвб Агар остар ОА