Старобългарски речник
агап 
агап -ꙗ м ЛИ Агапий — син на Евстатий Плакида, умр. мъченически в Рим по времето на имп. Адриан [117—138 г.]. Пр. на 20 септември мⷺца сепⷠ҇ ҃. стъхъ мⷱкъ евстатіа  женꙑ его.  сновѹ. теопстѩ.  теопста  агапіѣ А 120b 17—18 к҃ стрстъ стхъ мⷱ҇къ. евстатїю  теѡпстї  ѧдома ею. агапѣ.  ѳеѡпста Е 35а 17 Изч А Е Гр ᾿Αγάπιος Нвб Агапий СтИл,РЛФИ ГВ