Старобългарски речник
автономъ 
автономъ -а м ЛИ Автоном — епископ, проповедник на християнството във Витиния, Исаврия и Ликаония; убит ок. 313 г. Пр. на 12 септември мⷺца сепⷠ҇ а҃і҃ ... стааго автонома. еⷡ҇ оⷮ оⷩ҇ А 116d 26 стрстъ стго мнⷱ҇ка автонома. епскѹпа. б(ꙑ)въша въ пронетѣ. талѧ. пр дїѡклтанѣ цр Е 29б 9 Изч А Е Гр Αὐτόνομος