Старобългарски речник
авраамъ 
авраамъ -а м ЛИ Аврам [Авраам] — старозаветен патриарх, избраник на бог Яхве и родоначалник на евреите и арабите; син на Тара и потомък на Сии; роден в гр. Ур в Южна Месопотамия. Пр. на 9 октомври и в Неделята на праотците тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомь. егда ѹꙁьрте авраама  сака  ѣкова М Лк 13.28 А СК аврамъ два снꙑ мѣ Е 27б 4 ѣко помѩнѫ слово стое свое. еже імѣ къ авраамѹ рабѹ своемѹ СП 104.42 бже посѣще аврама. прѣдѣда нашего. полѹдьне. ꙇ любьꙁно блгв . съ вꙿсѣмь домомь свомь. блгв ꙇ нꙑ СЕ 17b 20 се  блаженꙑ аврамъ вьꙁвѣст С 373.16 лоно авраама κόλπος τοῦ πατριάρχου [вар. κόλπος [τοῦ πατριάρχου] ᾿Αβραάμ] Лоно Авраамово — в християнството и юдаизма място в задгробния живот, отделено за праведниците; рай мало дожꙿдѣмъ.  лоно авраама патрарха покрꙑтъ нꙑ С 91.5 М З А СК Е СП СЕ С Гр ᾿Αβραάμ От евр ’Abrāhām ’възвишен баща’, в клинописни текстове от Месопотамия ’aburamu аврамъ Нвб Авраам остар ВА Аврам СтИл, РЛФИ