Старобългарски речник
авꙗдъ 
авꙗдъ -а м ЛИ Авия — един от прадедите на Христос, цар на Юдея [911—908 г. пр. н.е.] ровоамъ же род авіада. авіадъ же роді асса А Мт 1.7 Изч А СК Гр ᾿Αβιά От евр ЛИ ’Abiwām, ’Abiyāhou, ’Abiyāh, ’Abiiā ’Яхве е мой баща’ авдъ