Старобългарски речник
авмелеховъ
авмелеховъ
прил
притеж
от ЛИ
Ахимелехов, на Ахимелех — син на Ахитов — старозаветен свещеник в Номва [1 Цар 21; 22.9, 11—20]
пріде дадъ въ домъ авмелеховъ
СП
51.2
Изч
СП
Гр
[τοῦ] ᾿Αβιμέλεχ
От
евр
’Ạhīmélek ’брат на царя’