Старобългарски речник

аввъ

аввъ -а м ЛИ 1. Авив — християнин, дякон, умр. мъченически в Едеса по времето на имп. Лициний [307—324 г.]. Пр. на 15 номври мⷺца ноѩⷠ҇ д҃ꙇ҃ стааго ѣкова ...  стъх. сповѣдьнк. гѹрѩ самонъ  авва А 127а 17 Срв. УIIа 4 2. Авив — християнин, умр. мъченически заедно с Йона, Варахисий и др. по времето на сасанидския цар Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март [през IX—X в. и на 27 март] свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ... мена сѫтъ с ... аввос. смвоѳс. сава С 256.13—14 съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с. їѡна варахс ... ла. аввъ. марсъ ... сава С 271.7 Изч А У С Гр ῎Αβιβος аввосъ