Старобългарски речник
аватарь
аватарь
-ꙗ
м
ЛИ
Авиатар — първосвещеник по времето на Давид, син на Ахимелех
како вънде въ храмъ бж. пр аватар архере. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ
М
Мк 2.26
Изч
М
З
А
СК
Гр
᾿Αβιαϑάρ
От
евр
’Ebegātār
’славен, знаменит’
автарь
ѣвфарь
