Старобългарски речник
авелъ 
авелъ -а м ЛИ Авел — по–малкият син на Адам и Ева, убит от брат си Каин [Бит 4.2—8] да прдетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. пролваема на ꙁемл҄ѭ. отъ кръве авела праведънааго. до крьве ꙁахарѩ М Мт 23.35 ЗI, А. Срв. Лк 11.51 М З прꙁьр гі схе ... на агнець сь. ꙇ ст . ѣкоже стт ꙇꙁвол агнець. ꙇже прведе авелъ во вꙿсѣсъжагаемаа СЕ 16b 6 тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а С 232.9 къде авел҄ь братъ тво С 304.26 Срв. С306.4 тѹ авьлъ пожъренꙑ прѣжде.  пръвꙑ правьднкъ. пастѹхъ хрстосовъ. пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ. неправьднѹѹмѹ ꙁаколеню С 460.12 Изч М З А СЕ С Гр ῎Αβελ От евр Hebel авел҄ь авьлъ Нвб Авел ЕтМл СтИл,РЛФИ