Старобългарски речник
абь 
абь нареч 1. Веднага, тутакси, незабавно ꙇ вдѣвъше  ѹенц ходѧштъ по морю. съмѧшѧ сѧ глѭште. ѣко прꙁракъ естъ. ꙇ отъ страха въꙁъпшѧ абе же рее мъ с глѧ. дръꙁате аꙁъ есмъ не боте сѧ М Мт 14.27 З, А, Б. Срв.Мк 6.50 М З млосрдвавъ же съ. пркоснѫ сѧ ою ма. ꙇ абье проꙁьрѣсте ма о. ꙇ по немь дете М Мт 20.34 ЗI А СК ЗП ꙇ ѹꙁьрѣвь смоковьнцѫ еднѫ пр пѫт. прде къ не. ꙇ нъсоже не обрѣте на не. тъкмо лствье едно. ꙇ гла е. да нколже пло(да отъ тебе) не бѫдетъ въ вѣкъ. ꙇ абье съше смоковьнца М Мт 21.19 ЗI ЗП ꙇ вдѣвъше ѹенц двшѧ сѧ глште. како абье ѹсъше смоковьнца М Мт 21.20 ЗI ЗП абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе. ꙇ слꙑ небескꙑѩ двгнѫтъ сѧ М Мт 24.29 З А СК Н ꙇ абье прстѫпь къ св рее емѹ. радѹ сѧ равьв.  облобꙑꙁа  М Мт 26.49 З, А, СК, Б. Срв.Мк 14.45 М З ꙇ абе раꙁѹмѣвъ съ дхомь свомь. ѣко тако т помꙑшлѣѭтъ въ себѣ. рее мъ. то тако помꙑшлѣате въ срдцхъ вашхъ М Мк 2.8 А СК Б ꙇ жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте ... слꙑшавъш о сѣ. пршедъш въ народѣ. съ ꙁад пркосно (!) сѧ рꙁѣ его ... ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ. ꙇ раꙁѹмѣ тѣломъ ѣко цѣлѣатъ отъ ранꙑ М Мк 5.29 З, А, СК, У. Срв.Лк 8.44 М З А СК ꙇс же рее емѹ. еже аште можеш вѣроват. вьсѣ въꙁможъна вѣрѹѭштюмѹ. ꙇ абе въꙁъпвъ отецъ отроѧте съ слъꙁам глааше. вѣрѹѭ г помоꙁ моемѹ невѣрьствю М Мк 9.24 З А СК Б нъ еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙇ ꙁде абе кръвъ  вода М Йо 19.34 З А Б да прмѫтъ абъе стѹдъ своі. глѫщеі мнѣ благо же благо же СП 39.16 аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно. л въ масло. л въ но етеро кое. подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ СЕ 19b 2 схе ... тꙑ ослабѣвъшаа тѣлеса съжмаѩ. ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ вьскрѣшаѩ абе. сълежѧщаа тѣлеса. отъ вѣка. дажд рабѹ твоемѹ семѹ. съдраве СЕ 26b 20 юдеса відѣлъ есі толіка. ꙇ таковаа ꙇ абье лі ꙁабꙑ створьшаго ѣ К 6b 25 ѡ дівънаѣ юдеса. пріемлетъ осѫжденье самъ. ꙇ абье. варвара пѹштаѭтъ К 10b 32  воводнꙑ слѹгꙑ вѣровашꙙ къ гѹ.  отрѣшшꙙ го отъ ѫꙁъ. аб же прде стадо воловъ ꙁ горꙑ.  поклоншꙙ сꙙ мѹ С 19.2 отъвѣшта же онъ. ѹхъ ꙗко нꙿтоже сѫтъ. тѣмже тъштѫ сꙙ да аб вьстанѫ. облаѧ же ꙁꙿ мрътвꙑхъ въскръсен С 141.7  сътворвъше ꙁнамен кръстъно на лцхъ свохъ. въꙁдѹнѫшꙙ на капшта.  тѹ абе сътръшꙙ сꙙ.  бꙑшꙙ акꙑ прахъ С 180.16 слꙑшавъ же то цѣсарь. ѹд сꙙ мѫжѹ томѹ.  аб повелѣ првест  съ всѣкоѭ ьстѭ въ полатꙑ цѣсарꙙ С 198.29 она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа.  аб ꙁдꙑха С 233.1—2 тъьѭ слꙑша даудъ.  абь отъвѣшта съгрѣшхъ господев с С 360.24—25 тѣмь томѹ аб блаженꙑ петръ раꙁгнѣвавь сꙙ. достонъ ма отъвѣтъ отъвѣшта С 363.26 ѡ како. гда болꙗꙁнь  страхъ. обьметъ ꙁемьнааго. вьсе го естьство аб въꙁмѫштатъ С 471.21 2. Тогава абе же въ прѣполовлене праꙁдьнка. вьꙁде с въ цркъ  ѹааше М Йо 7.14 З ѹтрѹ же абе бꙑвъшю. ста с пр брѣѕѣ. не поꙁнашѧ же ѹенц ѣко с естъ М Йо 21.4 З А  въꙁгⷭ҇ла ерѣ.  реⷮ҇е. мⷬ҇. всⷨ҇ѣ. дⷺ҇ въꙁлюбмъ сѧ.  абе цѣлѹетъ ппъ оба братра. ꙇ сама сѧ цѣлѹете СЕ 11а 1  абе поставтъ ꙇ простъ. ꙇ къ людⷨ҇е глⷮ҇е. свщенъ СЕ 95b 1 повелѣ же аб комсъ. вергꙑ мѹ наложвъше на вꙑѭ. прѣдат  дьвѣма вонома С 223.22 аб же днъ отъ леню отвръꙁъ ѹста своꙗ рее. ловѣꙿскомъ гласомъ. рабъ бож артемонъ ѧтъ бꙑстъ. нестꙑмъ комсомъ С 224.3 рее клеѡпа. не сълъгахъ рее ѡ мѫжѹ. ꙗко страннкъ с схъ мѣстъ ... онъ же глаголааше ко. послѹша мѫжѹ. абь мꙙ  отььство. же о їсѣ наꙁарѣннѣ. їс менемь. наꙁарѣннъ родомъ С 476.6  аб по дномъ дн. прде съ множьствомъ воводъ  каꙁньцъ  жѹпанъ.  сановтꙑм.  съ вьслѣдьствѹѭштм тѣмъ. бештслънꙑм во С 561.23 М З А СК ЗП Н У СП СЕ К С Гр εὐϑέως εὐϑύς παραχρῆμα παραυτίκα παραυτά αὐτίκα ἐξαίφνης ϑᾶσσον προϑύμως παρευϑύ ἰδού αὖϑις δή аб абе абье ѣбе Нвб абие остар книж ОА ВА Дюв РБЕ МлБТР РРОДД