Речник на Патриарх Евтимий
щѧдѣт  
щѧдѣт -щѧждѫ -щѧдш несв (3) Щадя, пазя. не сътръпѣ на мнѡѕѣ себе щѫдѣт. нѫ въсѣ кꙋпно до конца себе ꙋмрътв Петк 76v.21 Сего рад богь, тѣхь немощ щеде, нтоже о схь тѣмь рее I Никод 206.20 ~сѧ Бивам запазен, предназначен. пѡдвгь добры подвѕах се • теенїе сконахь. вѣрѹ съблюдохъ. проее то. тѣмꙿже щедтꙿ м се правды вѣньць. где  когда Нед 604r.25 .