Речник на Патриарх Евтимий
ѧдолюбвъ
ѧдолюбвъ
-ꙑ
прил
(2)
Чедолюбив; който обича децата си.
ꙗко ѧдѡлюбва бѡ м͠т, любоѧⷣнѣ слаⷣцѣ прїмеш послѣднї ꙗкоⷤ пръвы даръ
Петк
81r.7
вѣрꙋю бѡ ꙗко въ сласть прїмеⷮ ꙗко едолюбвь ѿц͠ь младенььскаа наша нѣмотованїа
ИМ
162r.25