Речник на Патриарх Евтимий
етврѣногъ  
етврѣногъ -ꙑ прил (1) Като същ. ср. мн. Четириноги животни. Мнѧще сѧ мѫдр быт. ѡбѹашѧ. ꙁмѣншѧ славѫ едного бога въ подобїе етврѣнѡгь  гадъ  птць Филот 90.30