Речник на Патриарх Евтимий
ело
ело
-а
ср
(1)
Чело; горната част от лицето на човек.
таже рꙋкою творещⷷ крⷭть на елѣ, на кр͠щенї. въ с͠щенныⷯ слѹжбаⷯ. на ныⷯ мнѡгыⷯ, сце непщꙋете ѻс͠щат себе
ИМ
170v.6