Речник на Патриарх Евтимий
ѹклонт  
ѹклонт -ѹклонѭ -ѹклонш св (7) Отклоня, пренасоча.  ммошедшѫѧ ѧсть нынѣшнѣаго д(ь)не ѡт въсѣкого ꙋклон ꙁла СВВ 391.26 благодармъ  молм т сѧ, владыко ловѣколюбе, справ молтвы нашѧ ꙗко кадлѡ прѣд тобоѫ  не ѹклон ср(ъ)дца наша въ словеса лѫкавнаа СВВ 394.17 ~сѧ Отклоня се, отдръпна се, отстъпя. въ семь ѹбѡ ѻсѹжден ͠льскы рѻдь прѣбывае,  къ беꙁмѣстнымꙿ же стръмлнїѡⷨ  дѣломь бестѹднѣ ѹклонꙿ се,  твар слѹжт наьнь пае съдѣтелѣ Нед 608r.10 Сце ѹбо, єдною къ ꙁлѡмꙋ ѹклонꙿ се, непрѣвратьнь  непрѣклоньнь  ст(ь)  прѣбѹдеть I Никод 213.25 дарѡвавы̆ намь мра сего благаа  ѡбрѫвь намъ ѡбѣтованное царство данным ѹже намь благод(ѣ)тьм, сътвор намь ꙋклонт сѧ ѡт въсѣкого ꙁла СВВ 391.24 Същото значение и в Нед 611r.4 Теоф 269.28.