Речник на Патриарх Евтимий
сѣньнъ
сѣньнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който се отнася до скинията и ковчега на Завета.
радѹѧ сѧ лкъствѹѧ ꙗкоже прѣд сѣннымь кѡвегом богоѡт(ь)цъ нѡгда
Филот
97.14