Речник на Патриарх Евтимий
сѣдальнъ
сѣдальнъ
-ꙑ
прил
(4)
Като същ. м. ед. Църковно песнопение, при което се разрешава да се седи.
На прьво̆ каѳꙁмѣ сѣдален глас е꙯ подобен
Теоф
262.15
На в꙯ стхологї сѣдален глас г꙯:
Теоф
262.26
По полеле сѣдален глас д꙯.
Теоф
263.10
Същото значение и в
Теоф
266.23.