Речник на Патриарх Евтимий
съпосадт
съпосадт
-съпосаждѫ
-съпосадш
св
(1)
Сложа заедно с някого.
како сътрьпѣ бл͠гы б͠ь съ лꙋкавыⷨ тѣлѡⷨ, мрское съдѣат сп͠сенїе, л како тѻ съпосад на ѿ͠ьскоⷨ прѣстѻлѣ
ИМ
167r.22