Речник на Патриарх Евтимий
съмреньнъ  
съмреньнъ -ꙑ прил (7) Смирен. молм сѧ, пред тобою да воꙁнесет сѧ ѡт смренныхъ рꙋкь нашхъ вꙿ воню благоꙋханїѧ Яков 313.12 прїм  ѡт мене смреннагѡ Яков 330.1 смреннꙋю сїю молтвꙋ мою богꙋ  сынꙋ своемꙋ прнес Яков 334.19 Същото значение и в Яков 316.7 319.30 321.4. съмреньн Като същ. м. мн. Смирените. же вꙿ вышнхъ жвы̆  на смренныѧ преꙁраѧ̆ Яков 319.22