Речник на Патриарх Евтимий
съвъкѹплꙗемъ
съвъкѹплꙗемъ
-ꙑ
прил
(1)
Който се прибавя, присъединява.
єже по своемѹ ст(ь)ствѹ бож(ь)ствнное, къ нмѹ же рад стоты съетанїе мат, въ своемѹ съвькѹплꙗемо
I Никод
216.33