Речник на Патриарх Евтимий
съблаꙁнт  
съблаꙁнт -съблажнѭ -съблаꙁнш св (2) Съблазня. мнѡгы съблаꙁнвше, къ вѣно̆ себе ѡтслаше мѹцѣ Кипр 232.14. ~сѧ Съблазня се. Страха же х не ѹбѡ̆те сѧ, нже съблаꙁнте сѧ Мих 174.10