Речник на Патриарх Евтимий
събеꙁнаѧльнъ  
събеꙁнаѧльнъ -ꙑ прил (2) Събезначален, който заедно с друг няма начало, вечен. На прьво̆ каѳꙁмѣ сѣдален глас е꙯ подобен: Сьбеꙁнаелное слово Теоф 262.15 се бо гредеть к тебѣ вождь, носещ сьбеꙁнаальнаго ѡтцꙋ  дѹхов прсно Хрста Теоф 262.23, 24